Има вариант! И той е екологичен подход към управлението на отпадъците в България
Управлението на отпадъците е единот ключовите аспекти на екологичната политика в Европа и България. През 2024година се наблюдават значителни промени и новини в законодателството, целящи даподобрят системите за справяне с ненужната смет и да намалят негативното йвлияние върху околната среда. На европейско ниво, новите условия, основани наконцепцията за кръгова икономика, поставят акцент върху рециклирането иповторната употреба на материали, като страните членки на ЕС трябва да увеличатпроцента на рециклиране до 65% до 2035 година, което предизвиква активнидействия и в България.
През 2024 година в България бешевнесен нов закон, който включва строги мерки за намаляване на генерирането наотпадъци и увеличаване именно на рециклирането. Законът поставя акцент върхуразделното събиране и насърчава местните власти да разработват планове,отговарящи на европейските стандарти. Важен аспект на новото законодателство енасърчаването на иновации в различни сектори: в търговията на дребно все повечемагазини и супермаркети прилагат системи за многократна употреба на опаковки.Инициативи, като "върни бутилката" и "безпластикови"щандове, предлагат на клиентите възможността да получат отстъпки, при връщанена опаковките, като по този начин да бъдат част от глобалната идея да сесъхрани светът и да стане по-чисто и незамърсено място за живеене.
В сферата на строителството също сенаблюдават значителни промени. Много строителни компании започват да използватрециклирани материали в своите проекти. В основна тенденция се превърнарециклирането на строителни отпадъци, при които старите бетонни блокове и тухлисе преработват и използват в нови конструкции. По този начин не само се намалява количеството на генериранитеотпадъци, но и предлага икономически изгодни решения за строителството. През тазигодина Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви новапрограма за финансиране на проекти, свързани с използването на устойчивиматериали и технологии в строителството, което допълнително насърчаваиновациите в сектора.
За съжаление, когато става дума заорганичните отпадъци, България все още има много работа, но някои общини вечеприлагат успешни практики. В градовете като Пловдив и Варна са внедренипрограми за компостиране на органични отпадъци от домакинствата. Жителитеполучават компостери и обучение как да обработват битовите боклуци, което несамо намалява количеството на смет, но и предлага ценен ресурс за градините. Товапоказва, че с правилна информация и подкрепа местните власти могат да променятнагласите на гражданите и да подобрят ефективността при решаването на даденияпроблем.
Статистиката от 2023 година ни показва,че България продължава да генерира значително количество смет- около 400 кг начовек годишно. Въпреки че процентът на рециклиране на пластмаси и стъклонараства, остава много работа в областта на строителните и органичните ненужниматериали. Предизвикателствата, с които се сблъскват местните власти, включватнедостатъчна инфраструктура за разделно събиране и рециклиране, както и нискаобществена осведоменост относно важността на тези процеси.
Експерти подчертават, че ключът къмуспеха е образованието на населението и активното участие на гражданите.Програмите за информираност и кампаниите за разделно събиране са от същественозначение за промяна на навиците на хората. Все повече организации и инициативисе ангажират с подобни каузи, като някои училища вече включват темата вучебните планове, насърчавайки децата да бъдат отговорни към околната среда ощеот ранна възраст.
Управлението на отпадъците вБългария през 2024 година е на кръстопът, като новите законодателни ходове вразличните сектори предлагат надежда за по-чисто и по-устойчиво бъдеще. Обаче,за да постигнем реална промяна в начина, по който се отнасяме към замърсяваниятаи ненужните вещи и смет, е необходима активна ангажираност от страна на всичкизаинтересовани – от държавните институции до гражданите. Със сътрудничество иобразование можем да изградим по-добри резултати за околната среда.